Galina Cinzeva
неделя, 11 август 2013 г.
петък, 9 август 2013 г.
Среда за развитие
Отношението
ни към природата винаги е било експлоататорско и насочено само и единствено към
задоволяване на нашите собствени интереси, поради което днес заплашваме не само
съществуването на природата, но и нашето собствено.
Проектът е
свързан с все по-нарастващото влияние и въздействие, което човек оказва върху
природата, посредством своята индустриална дейност.
Безхаберието на хората, спрямо околната среда и бъдещето, което принадлежи на нашите деца. Проектът ми е отговор, на един от най-важните въпроси на човечеството, а именно : „Какво остава след мен ?” . Отговорът на този въпрос не е нито единствено в сферата на екологията, нито единствено в сферата на Етиката. На по-дълбоко равнище, проектът ми включва и проблема за приемствеността. А именно, как става все по-невъзможна, предвид съвременната ситуация, връзката между поколенията. Връзка, чиято проблематичност , става все по-задълбочена и невъзможна.
Безхаберието на хората, спрямо околната среда и бъдещето, което принадлежи на нашите деца. Проектът ми е отговор, на един от най-важните въпроси на човечеството, а именно : „Какво остава след мен ?” . Отговорът на този въпрос не е нито единствено в сферата на екологията, нито единствено в сферата на Етиката. На по-дълбоко равнище, проектът ми включва и проблема за приемствеността. А именно, как става все по-невъзможна, предвид съвременната ситуация, връзката между поколенията. Връзка, чиято проблематичност , става все по-задълбочена и невъзможна.
Този проект
е опит за отразяване на парадоксалността на добрите ни намерения,
парадоксалността на красотата в света, който създаваме и парадоксалността на
цялото ни, уж целесъобразно, съществуване. Това е тема, която не може да бъде
безпристрастно отмината и пренебрегната.
В
желанието си да опиша колкото мога по-силно, но и адекватно действителността, която
се опитвам да представя, реших че архитектурната среда би засилила настроенията
в композицията, ако тя остане непроменена.
Получава се една симбиоза, между растенията, за които е предвидено място в архитектурната среда, вентилационните отвори и идеята, която съм решила да представя.
Получава се една симбиоза, между растенията, за които е предвидено място в архитектурната среда, вентилационните отвори и идеята, която съм решила да представя.
Реших да използвам елементите на
средата, като част от композицията. Вентилационните отвори се явяват, отвори на
тръби, които обхващат цялата долна част на композицията и
символизират(най-общо) колко дълбоко е проникнал човекът в природата със своята
дейност. От друга страна, това че съоръжението, върху което смятам да
реализирам идеята си изпълнява ролята на „огромна саксия” , в която има
разнообразни растения, спомага за по-експресивната визия на корените в горната
част на композицията.
Въпреки,
че съоръжението, върху което смятам да реализирам своята идея се намира в
детска градина, то е смислено предназначено по-скоро за родителите, които всеки
ден изпращат и посрещат своите деца на входа,на детската градина. Идеята е
композицията да накара родителите да се замислят, какво
се случва в действителност и да предприемат мерки,докато децата им са все още
малко и пропастта между тях (родители и деца) не е станала огромна. От друга страна цветовият контраст, ще предизвиква
детското внимание и любопитство. Децата ще питат родителите и възпитателите си
: „Какво е това?” По този начин още от малки ще имат представа за обкръжаващия
ги свят и нуждата от едно по-целесъобразно
съжителство между хората, и между хората и природата.
Идеята е възпитаването на по-хуманни ценности, които се явяват „здравата почва”
при децата, в последствие, при хората.
Съоръжението,
върху което ще бъде реализиран проектът, се намира на стълбище, което води до
главния ход на детската градина. В този смисъл, когато дете застане пред
композицията, ще може да я огледа цялата. А когато родителите застанат пред
стъпалата, композицията се пада на нивото на техните очи. Това благоприятства
за по-доброто съприкосновение и на двете основни групи, към които е насочена
композицията.
Основните
цветове, които са подбрани са червено,
жълто, синьо, и зелено. Жълтото е в горния край на композицията, а останалите цветове
са вплетени в долната част. Избрах да комбинирам по-ярки цветове за
композицията си, за да привлича вниманието, а от друга страна съм се съобразила
и с функционалността на сградата, а именно това, че е детска градина, а децата
се впечатляват повече от шарените и цветни елементи на една композиция.
Избрах да
реализирам идеята си, в техниката мозайка, защото тази техника разполага с
богата гама от цветове, които могат да допринесат за по-експресивното
отразяване на идеята. От друга страна, в детските очи, мозайката се явява
пъзел, който ангажира допълнително тяхното внимание и любопитство.
Освен, че мозайката е подходящо решение за реализацията
на моята идея, тя е подходяща за екстериор,
тъй като е издръжлива. А от друга страна специфичното предназначение на обекта,
върху който ще реализирам идеята си, изисква освен съображения с
метеорологичните условия и съображения с детската непредвидимост, и
безопасност. Поради всички тези съображения считам, че мозайката е
най-подходящото решение за реализацията на този проект.
вторник, 6 август 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)