петък, 9 август 2013 г.

декорация - Galina Cinzeva NailArt



Среда за развитие




     Проектът е вдъхновен от обективната действителност, в която всички ние се раждаме и живеем. Олицетворява желанието на всеки един от нас, да израсне и да достигне колкото може  по-високо в живота си. Но колкото и силно да искаш, да се издигнеш в живота си, това няма как да се случи, ако не си стъпил на „здрава” основа. А „здравата основа” ,”благоприятната почва”, „твърдата земя”, като че ли останаха някъде далеч в миналото ни, сякаш забравихме от къде сме тръгнали, а само гледаме напред към бъдещето си. Проектът ми е символ именно на едно такова развитие, което дори и привидно красиво и целеустремено, всъщност е загубило преди много време своите основи, устои, ценности, принципи и същност. Запътили сме се „нагоре” , без да поглеждаме дори и за миг „надолу”, не осъзнавайки, че за да достигне едно дърво колосални размери и висини, то неговата коренна система, трябва да е силно и стабилно вплетена в здрава, плодородна и стабилна почва.
          Отношението ни към природата винаги е било експлоататорско и насочено само и единствено към задоволяване на нашите собствени интереси, поради което днес заплашваме не само съществуването на природата, но и нашето собствено.
          Проектът е свързан с все по-нарастващото влияние и въздействие, което човек оказва върху природата, посредством своята индустриална дейност.
Безхаберието на  хората, спрямо околната среда и бъдещето, което принадлежи на нашите деца. Проектът ми е отговор, на един от най-важните въпроси на човечеството, а именно : „Какво остава след мен ?” . Отговорът на този въпрос не е нито единствено в сферата на екологията, нито единствено в сферата на Етиката. На по-дълбоко равнище, проектът ми включва и проблема за приемствеността. А именно, как става все по-невъзможна, предвид съвременната ситуация, връзката между поколенията. Връзка, чиято проблематичност , става все по-задълбочена и невъзможна.
          Този проект е опит за отразяване на парадоксалността на добрите ни намерения, парадоксалността на красотата в света, който създаваме и парадоксалността на цялото ни, уж целесъобразно, съществуване. Това е тема, която не може да бъде безпристрастно отмината и пренебрегната.
          В желанието си да опиша колкото мога по-силно, но и адекватно действителността, която се опитвам да представя, реших че архитектурната среда би засилила настроенията в композицията, ако тя остане непроменена.
Получава се една симбиоза, между растенията, за които е предвидено място в архитектурната среда, вентилационните отвори и идеята, която съм решила да представя.
                    Реших да използвам елементите на средата, като част от композицията. Вентилационните отвори се явяват, отвори на тръби, които обхващат цялата долна част на композицията и символизират(най-общо) колко дълбоко е проникнал човекът в природата със своята дейност. От друга страна, това че съоръжението, върху което смятам да реализирам идеята си изпълнява ролята на „огромна саксия” , в която има разнообразни растения, спомага за по-експресивната визия на корените в горната част на композицията.
          Въпреки, че съоръжението, върху което смятам да реализирам своята идея се намира в детска градина, то е смислено предназначено по-скоро за родителите, които всеки ден изпращат и посрещат своите деца на входа,на детската градина. Идеята е композицията да накара родителите да се замислят, какво се случва в действителност и да предприемат мерки,докато децата им са все още малко и пропастта между тях (родители и деца) не е станала огромна. От друга страна цветовият контраст, ще предизвиква детското внимание и любопитство. Децата ще питат родителите и възпитателите си : „Какво е това?” По този начин още от малки ще имат представа за обкръжаващия ги свят и нуждата от едно по-целесъобразно
съжителство между хората, и между хората и природата. Идеята е възпитаването на по-хуманни ценности, които се явяват „здравата почва” при децата, в последствие, при хората.
          Съоръжението, върху което ще бъде реализиран проектът, се намира на стълбище, което води до главния ход на детската градина. В този смисъл, когато дете застане пред композицията, ще може да я огледа цялата. А когато родителите застанат пред стъпалата, композицията се пада на нивото на техните очи. Това благоприятства за по-доброто съприкосновение и на двете основни групи, към които е насочена композицията.
          Основните цветове, които са  подбрани са червено, жълто, синьо, и зелено. Жълтото е в горния край на композицията, а останалите цветове са вплетени в долната част. Избрах да комбинирам по-ярки цветове за композицията си, за да привлича вниманието, а от друга страна съм се съобразила и с функционалността на сградата, а именно това, че е детска градина, а децата се впечатляват повече от шарените и цветни елементи на една композиция.
          Избрах да реализирам идеята си, в техниката мозайка, защото тази техника разполага с богата гама от цветове, които могат да допринесат за по-експресивното отразяване на идеята. От друга страна, в детските очи, мозайката се явява пъзел, който ангажира допълнително тяхното внимание и любопитство.
Освен, че мозайката е подходящо решение за реализацията на моята идея, тя е  подходяща за екстериор, тъй като е издръжлива. А от друга страна специфичното предназначение на обекта, върху който ще реализирам идеята си, изисква освен съображения с метеорологичните условия и съображения с детската непредвидимост, и безопасност. Поради всички тези съображения считам, че мозайката е най-подходящото решение за реализацията на този проект.